Как сме започнали да говорим?
През ХVІІІ и ХІХ в., когато любознателните мозъци почнали да задават въпроса: „ Как хората почнали да приказват? “, се предложили разнообразни отговори. Основните теории, завършени тогава, към момента съществуват, само че в този момент към този момент не са в толкоз остри спорове, а по-скоро се допълват взаимно. Просто в процеса на еволюцията на езика човек може да е употребявал голям брой механизми.
Единственото нещо, което се отхвърля от множеството учени, е догатката, че езикът произлиза непосредствено от сигналните системи на животните. Ясно е, че тъй като той изисква учене, мислене и способност случайно да се натоварват знаци със смисли и да се поставят в оригинални комбинации в съответствие с граматични правила, това е чисто човешко неповторимо откритие.
Звукоподражателна или ономатопеична доктрина. Тя е създадена от немския мъдрец Йохан Готфрид Хердер през 1772 година Хердер считал, че първите думи се появяват в резултат на характерни човешки интелектуални старания. Хората имитирали звуците, издадени от животни, както и шума на околната среда – вода, дъжд, вятър… Тази доезикова вокализация на звуците се трансформирала в ходило към появата на протоезик, а след това и на език. Звукоподражателната доктрина бързо намерила доста поддръжници, защото рационално обяснявала откъде могат да дойдат първите думи.
Междуметната или експресивната доктрина. Тази доктрина била препоръчана през ХІХ век от няколко откриватели. Тя допуска, че първите думи са развиването на вродена дарба за емоционални звукови сигнали, също както при животните. Болка, забавление, боязън, яд и други усеща се показват, около всичко друго, и със звукови сигнали. Така постъпват и децата на хората, които към момента не са се научили да говорят – плачат, смеят се или викат с избрана интонация по различни мотиви. Дали сходни сигнали могат да се превърнат в основата на протоезик е противоречив въпрос, защото те са вродена дарба – до момента в който индивидът се учи на език.
Жестовата догадка. Междуметната догадка е сходна на предположението, че жестовете и пантомимите, наследени от животинското минало, са допринесли за появяването на езика при хората. И в действителност, по принцип жестовете имат огромно значение в общуването.
На свой ред жестовата догадка се свързва с „ трудовата “: защото станало належащо да се вършат и използват каменни оръдия на труда, тоест да се задействат ръцете, вече не било възможно активно да се жестикулира – и зародила нужда от думи.
Музикална доктрина. Жак-Жак Русо и Чарлз Дарвин вярвали, че „ първият език на хората е музиката “. Сред актуалните изследователи също има последователи на тази доктрина. Те имат вяра, че точно музикалните звуци станали първото сходство на думи и прераснали в информационна система. Дарвин съпоставя човешкия протоезик с пеенето на птици и посочва важността на естествения подбор – всичко е тъкмо както при птиците, които се учат да пеят, а най-хубавите артисти се развъждат по-успешно. Интелектуалният растеж чрез селекция разрешил на музикалния протоезик да се развие в лексикален език. В същото време Дарвин не отхвърля други механизми на появяването на думите – думите-сигнали, счита той, могат да се появят и в резултат на звукоподражание, и като реплика на прочувствени възклицания.
По един или различен начин ранният хомо сапиенс е имал протоезик – жестов, музикален или лексикален, или може би всичко е ставало едновременно. Постепенно селекцията и културната еволюция съдействали за образуването на лексикален праезик. Разбира се, първоначално нямало комплициран синтаксис, който е характерност на пълноценния език. Хората общували благодарение на елементарни фалшификати на звуци и чрез срички, а по-късно с най-простите им комбинации. По-късно се появили същински думи, на които случайно се присвоявали разнообразни смисли и в напълно инцидентен ред. На този стадий връзката към момента била сложна. Например думата „ храна “ би трябвало да бъде вярно разбрана – дали говорещият желае да яде или да предложи храна, да осведоми за хранителни ресурси или, че има желание да отиде на лов?
Само появяването на синтаксиса при Homo sapiens доста опростила всичко. Оказало се, че думата A може да бъде обвързвана не само с думата B, но и с думите К, L, F и други в произволен ред. Така се развил актуалният изчерпателен език, който почнал да се предава от потомство на потомство.
–
